Потенциални опасности за туристите в България

В случай на реална заплаха за живота, здравето, сигурността или имуществото, туристите могат да ползват единния телефон за спешни и аварийни обаждания - № 112. Телефонът се избира без код от всички мобилни оператори и фиксирани мрежи в страната. В системата на телефон № 112 са включени различните структурни звена на Министерството на вътрешните работи - полиция, пожарна безопасност и гражданска защита; структури на Министерството на здравеопазването - Спешна медицинска помощ и Националния медицински координационен център; на Министерството на транспорта - морска администрация „Морско спасяване" и Планинската спасителна служба при Български червен кръст.
Със следващите редове се опитваме да ви запознаем с възможни опасности, които могат да се случат по време на туристическата ви ваканция в България.

Отровни растения
Росенът (Dictamnus albus) е тревисто растение, което се среща често в страната по сухи и каменисти терени до надморска височина 1200 метра. Образува неголеми и редки туфи с височина 60-70 см и цъфти с красиви бледорозови цветове с тъмновиолетови жилки с непривлекателна миризма през периода - втората половина на м. май - първа половина на м.юли. През кулминацията на цъфтежа в горещ и безветрен ден растението отделя силни етерични изпарения , които при запалване на пламък от кибрит или запалка предизвикват малка огнена експлозия с отделяне на черен дим.
Опасността от растението се проявява при досега му с кожата на тялото: обикновено при беритба на красивите му цветове или когато туристите са облечени с къси панталони или с къси ръкави на дрехата и преминават през растителните туфи. Цветовете са по-токсични от листата. Отравяне: при докосване на листата се получава силен сърбеж, зачервяване с възможна поява на мехури по кожата, общо неразположение, главоболие, наподобяваща картина на анафилактична реакция. Лечение - прием на антиалергични средства.

Отровни и опасни безгръбначни
Кърлежи - тези паякообразни акари се срещат почти навсякъде сред природата. Обитават тревисто-храстови терени и места с висока влажност. Ухапването от кърлеж не е болезнено, но крие риск от предаване на опасните болести - Лаймска болест, Марсилска треска, Кримска хеморагична треска. За предпазване се ползват репелентни спрейове за откритата кожа и отблъскващи вещества за дрехите. Да се избягват места с високи треви или за придвижване да се избират утъпкани пътеки и места с ниска (окосена) трева.
Действия при ухапване от кърлеж: Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.
Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане ан съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след забиването на кърлежа.

Пчели, оси, стършели, земни пчели.
Осите, земните пчели и стършелите обитават естествено дивата природа в открити или земни гнезда, дървесни хралупи и скални кухини. През последните години необяснимо зачестяват случаите на бягство на медоносните пчели от кошерите, при което туристите могат да попаднат на такъв избягал рой, който преди да се пренесе на ново място временно може да се е установил по клоните и стъблата на дървета или върху скални повърхности. Обикновено насекомите издават предупредително присъствието на гнездо и хралупа, което трябва да ви подскаже идеята за по-бързо и внимателно напускане на района.

Сколопендра (Scolopendra cingulata) е членестоного същество, което достига до доста големи размери - дължина до 20 см и ширина до 1 см. Живее по влажни и топли места под камъни и подкорията на дървета. Може да се срещне в жилище или хотел. Тя е ловък хищник с болезнено ухапване за човека, съществува риск и от вторично инфектиране на раната. Отровата не е смъртоносна за човека. Усеща се силна болка и подуване на ухапаното място. При ухапване да се дезинфекцира раната и се потърси лекарска помощ.

Отровни влечуги
В България се срещат два вида отровни за човека влечуги: пепелянката (Vipera amodites) и усойницата (Vipera berus). Пепелянката има два подвида и обитава по-ниските части на страната, предимно сухи и припечени терени, каменисти и скалисти места, тревни съобщества и храсталаци, редки гори. По изключение може да се срещне и на по-голяма надморска височина (до 1400 м). Усойницата обитава почти всички видове планински растителни съобщества вкл. и субалпийската зона. И двата вида имат сходна зигзагообразна и ромбоидна украса, която е по-тъмна от основния сиво-кафеникав (пепеляв) цвят на люспите. Пепелянката има характерно рогче на върха на муцуната си, а края на опашката й има зелен до жълтозелен или оранжевочервен цвят. Усойницата притежава голям тъмен "Х" на главата си. И двата вида не се отличават с необикновено силната си отрова. И все пак отровата е най-опасна за човека в ранна пролет, непосредствено след края на зимния й сън (хибернация) - месец март- април. Случаите на ухапване, които завършват с летален изход са изключително редки. Над 90% от ухапванията от усойница се случват при бране на боровинки, диви ягоди и билки. Затова и най-често ухапванията са по пръстите на ръцете. Пепелянката се отличава с характерно поведение, което я прави потенциално по-опасна за туристите: при застигане отзад често застива неподвижно и се старае да изглежда като суха клонка. При нея застрашените от ухапване места са боси ходила или открити части на крака при носене на къси панталони. Запазва неподвижността си дори когато човек се приближи непосредствено до и над нея. В такъв случай не се поддавайте на поривите на любопитството си и дайте възможност на змията да продължи пътя си спокойно и без притеснения.
В случай на ухапване препоръчително е да не се правят силни пристягания над ухапаното място, да се правят разрези на раната с цел изтичане на кръв и изсмукване на отровата. Ухапаният трябва да се насочи към населено място, където има медицински пункт и където само компетентно медицинско лице може да му инжектира противозмийски серум. Некомпетентното поставяне на серум крие опасности, не по-малки от самото ухапване. Ако в групата има повече хора - разпределете багажа на пострадалия с цел най-малкото му физическо натоварване. Най-добре е да се потърси такава помощ в по-голямо населено място (желателно е по-голям град) или голям туристически център в рамките до 2-2.5 часа след ухапването. Ако предполагате, че ще стигнете до медицинския пункт за повече от 1 час, може да направите лека пристягаща превръзка - 15-20 см над мястото на ухапването.

Диви бозайници
Дива свиня (Sus scrofa) Женската дива свиня се отделя от стадото си малко преди раждането на малките. През периода април-юни тя ражда 5-6, понякога 10-12 малки в специално направено родилно гнездо (плитък ров), разположено на топло и слънчево място, често под повалени дървета или едри клони. Малките остават в гнездото няколко дни, след което започват да придружават майка си. След 14-20 дни майката, заедно със своите малки се завръща в стадото си. Именно през този 14-20 дневен период женската е много агресивна, ако усети заплаха за малките и напада всеки потенциален враг , в т.ч. и човека. При среща на майка с малки останете на място и не правете никакви опити да се доближите до прасенцата. Най-опасна е ситуацията, при която туристът се озове между майката и новородените. В такъв случай трябва да се даде възможност на майката да се изтегли от мястото на срещата заедно със своите малки.

Скитащи и безстопанствени кучета
В България все още не е решен проблема с големия брой скитащите и безстопанствените кучета. Те се срещат често както в градска среда и паркове, така и в дивата природа, макар и по-рядко. Това е валидно за рядко населени или обезлюдяващи райони, където лишените от храна животни водят начин на живот, твърде близък до този на дивите животни. За съжаление ежегодно се случват и нападения над хора. Затова туристите трябва да имат очакването, че при тези срещи е много вероятно да срещнат агресивно поведение от страна на кучетата. Особено това се отнася, когато имат и отглеждат малки или пък през зимния период, когато храната е оскъдна. Освен това, всеки пастир на селскостопански животни използва за охрана и помощ по няколко кучета, които се намират близо до пасящите животни. Препоръчително е за туристите носенето на лютив спрей в раницата, който може да им осигури добра защита в случай на агресивно нападение. Ако по звуците от звънци и хлопки разберете, че наблизо са разположени пасящи селскостопански животни, тогава извадете лютивия спрей и го сложете на място, което да позволи светкавичната му употреба - бъдете сигурни, че наблизо има кучета, които охраняват стадото.

Едри селскостопански животни
В България голяма част от селскостопанските животни (овце, кози, говеда, биволи и коне) пасат свободно по ливади и пасища, макар и придружавани от пастири. Често стадата са големи и се състоят от няколко десетки до стотици животни, които са разпръснати на голяма площ. За туристите потенциално опасни са едрите животни: говеда и биволи. Годишно в страната се случват по няколко нещастни случая с хора. Различни са причините, които внезапно могат да доведат спокойно пасящите животни до непредсказуемо поведение спрямо хората: ухапвания на насекоми; уплаха, породена от поведение на трети лица, движение и шум от моторни превозни средства; случайни звукови ефекти и др. За говедата и биволите силни дразнители могат да бъдат и ярки цветни облекла или туристически аксесоари. Обикновено срещите със стадата са предизвестени. Част от животните носят специални звънци и хлопки, които показват местонахождението си. Бъдете особено предпазливи при такава среща. Обмислете ситуацията и ако се налага, променете маршрута си така, че в никакъв случай да не преминавате през стадото. При такава среща е желателно да снемете временно от себе си ярки цветни дрехи и туристически аксесоари.